Исках да те помоля за мъничко време ...
Време през което да ти кажа всичко онова, което до днес премълчавах ... Всичко, което се опитваха да ти кажат очите ми, но ти така и не погледна навътре в тях ....
Дай ми само минутка ... дължиш ми я ....
За всичко, което някога бях зя теб, за това което ти дадох и затова, което ти ми отне ............... в замяна искам минута, една единствена минутка, в която аз да ти говоря, а ти да замълчиш .
Искам да ти разкажа една приказка за Любовта. Разказвала съм ти сигурно хиляди такива, но тази е истинска, може би затова все още няма край, няма и да има , или поне няма да е написан от мен.
Исках да ти кажа, че някога наистина те обичах.... Не в мечти или илюзии, аз наистина обичах теб. Ти дори не си даваше сметка, за жертвите които правех за да си щастлив ..... обичах те повече от себе си, повече от всичко друго на този свят ............ .........
............. ....... ......... днес обаче не е същото.
Днес поседнах, там на онози пейка, на която се видяхме за последно. Пренесох се назад във времето, когато бяхме заедно. Може би да скоро ти се сърдех, за това, че някога ме е боляло, затова че плаках, че сълзите ме задушаваха. Че не можех да мисля за нищо друго освен за теб.
Но сега за първи път ще ти благодаря за това, което ми даде. Чудиш се какво е то ли?
Даде ми онова малко пролетно цвете от улицата, чиито аромат още усещам. Даде ми ръцете си, които топлеха моите, когато навън беше студено. Подари ми толкова усмивки , за които бях забравила. Да, може би и ми отне цялото това щастие, след теб останаха много болка и сълзи, но ти ми даде най- цениия урок в живота.
Ти! Лош, лукав, на Дявола брат, ти даде ми толкова малко, но все големи неща. Показа ми, колко е хубаво малкото, как чрез него забелязваме съществините неща. Как дори в сълзите има толково много любов и щастие, че чак не го забелязваме. Благодаря за прекрасните мигове, дори за красивите ти лъжи. Благодаря ти и за тази минутка, която ми даде. Благодаря ти!
Сега вече си свободен. Върви
