Постинг
06.04.2007 15:09 -
Птиците умират сами (част 1)
Да,Ралф...Горчив,безутешен смях.Не беше най-доброто начало за разсъждения,но в известен смисъл Ралф беше като Бога-всичко започваше и свършваше с него.Още от онзи ден,когато в залеза беше коленичил насред прахта на гарата в Гили да обхване с ръце раменете й,Ралф неизменно съществуваше в живота й,въпреки,че никога повече нямаше да го види.Сигурно и последната й мисъл пред прага на гроба щеше да бъде пак за него.Страшно е един единствен човек да означава толкова много и толкова различни неща.
1.
анонимен -
ДК:..
06.04.2007 17:31
06.04.2007 17:31
Право в целта.. хубава книга.
Добре дошла.
цитирайДобре дошла.
2.
анонимен -
Малко кофти настроение преди Ве...
06.04.2007 18:53
06.04.2007 18:53
Малко кофти настроение преди Великден, що така?
цитирай"... А колко приятен бе гласът му, с леко ирландски акцент в звучния му английски. Той й беше приятел, скъп идол на сърцето й, новото слънце на нейния небосвод...",
"...Той потъна в мрак-тя беше като нощта, лабиринт от спомени и желания;нежелани спомени, отпъждани желания. От момента, в който я дръпна от вратата, всичко се превърна в триумф на телата им, съзвучие на движения и усет:пълна наслада..."
добре дошла:))))
цитирай"...Той потъна в мрак-тя беше като нощта, лабиринт от спомени и желания;нежелани спомени, отпъждани желания. От момента, в който я дръпна от вратата, всичко се превърна в триумф на телата им, съзвучие на движения и усет:пълна наслада..."
добре дошла:))))
за топлите приветствия на всички :)
цитирайOBOJAVAM TAZI KNIGA!!!!
цитирайЗа мен това е най-добрата книга от чуждата литература,писана някога :) Поздравявам всички,които я харесват,с откъсите,които ще пускам като поредица :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 38
Архив
